Емоционални слова в Пловдив по случай 166 години от рождението на Стефан Стамболов

Емоционални слова в Пловдив по случай 166 години от рождението на Стефан Стамболов

Днес в Пловдив бе отбелязана 166-та годишнина от рождението на Стефан Стамболов на едноименния площад пред сградата на община Пловдив. В тържественото честване се включиха военен духов оркестър, представителен взвод, венценосци и представители на комитет „Родолюбие“.
Слово за държавника произнесе професор-доктор на историческите науки Людмил Спасов – един от най добрите специалисти по проблемите на новата и най-нова българска история и историята на балканските народи в ново и най-ново време,  преподавател в ПУ „Паисий Хилендарски“. Водещ на церемонията бе актьорът от Драматичен театър Пловдив – Стефан Попов. На събитието присъства кметът на Пловдив Здравко Димитров, както и всички районни кметове.

Ето част от емоционалното словo на проф. Людмил Спасов:

„По време на Стамболовото управление става и друго изключително важно събитие. Провежда се Пловдивското земеделско промишлено изложение. Историята е следната. Финансовият министър Григор Начович предлага да се организира земеделско-промишлено изложение в Русе, като бивш вилаетски център. Георги Вълкович, дипломатически агент в Цариград, считан за дясната ръка на Стамболов, се обръща към министър-председателя с молба изложенията да бъдат две – в Русе за Северна България и в Пловдив за Южна България.

Оказва се, че Пловдив е най-подготвен за тази цел. Архитектът Йосиф Шнитер е завършил знаменития си градоустройствен план  за Пловдив като 200-хиляден град с индустриална зона, паркови пространства и пр. В градоустройствено отношение Пловдив изпреварва не само българските градове, но и градове като Любляна, Загреб и Сараево. На 15 август 1892 г. княз Фердинанд, Ст. Стамболов и Григор Начович откриват изложението. В продължение на 80 дни Пловдив се превръща в стопанската столица на България.

Тезата, че Стамболов е отявлен русофоб не е издържана. По време на неговото управление са направени 4 опита от българска страна за помирение с Русия, които са провалени главно по руска вина.

Стамболов е българофил. Той е безкомпромисен към всеки, който накърни честта и достойнството на българската държава и българския народ. През 1891 г., нарушавайки режима на капитулациите, Стамболов изгонва от България френския журналист Шадурн, защото публикува в западния печат статии с антибългарско съдържание. Франция къса дипломатически отношения с България. Турция се намесва и кризата е преодоляна, но Стамболов дава на Европа да разбере, че не чуждите правителства, а българското правителство ще определя кой може да пребивава и кой не на българска територия.

Уважаеми дами и господа, Стамболов е човек на екстремалните, кризисните ситуации. Като държавник той поема рискове и отговорности, които са непосилни за другите. В това отношение Стамболов е ненадминат и до днес. Годините отминават, спомените избледняват, но Стамболов трайно остава в националната ни памет. С делата си за модернизирането на България и утвърждаването на българската суверенност той ни прави горди, че сме българи.“